Постинг
03.08.2009 23:57 -
Отдавна...отдавна
Това е нещо като далече, далече....обаче тук има един такъв времеви елемент, който ме връща назад във времето, когато имах само отговорност главно и единствено към себе си.
В един малък град, "в който освен да се влюбиш няма какво да се случи", а влюбването не беше задължително, но все пак очаквано и като такова ме караше да чакам...да чакам...
Това е упражнение за търпение, което усвоих и по-късно даже се опитвах да повикам подобно неволята в онези моменти, когато ми се искаше нещата да се случат сега и веднага.
Обаче...
Моите мечти останаха пъстри, весели...понякога даже казвах, че нямам мечти, за да останат такива. Защото представете си всяка своя мечта сбъдната...някак скучно е, нали?
Писанието ми беше за отговорността, как така се намесиха мечтите за обич, ласка...доверие, спокойствие, усмивка...объркани вероятно от това, което искам да дам на моето малко момиченце и моето порастнало вече девойче...
Чувствам се отговорна за всяка сълза, която проронват от неуспеха, за всяка лоша дума, която устните им казват(толкова ми се иска това да не идва от сърчицето им). Искам да върна онази доверчива усмивка, която казва "Обичам те, мамо", знаейки че мама е тази, която обича завинаги....разочарована, наранена, обидена...обича.
В един малък град, "в който освен да се влюбиш няма какво да се случи", а влюбването не беше задължително, но все пак очаквано и като такова ме караше да чакам...да чакам...
Това е упражнение за търпение, което усвоих и по-късно даже се опитвах да повикам подобно неволята в онези моменти, когато ми се искаше нещата да се случат сега и веднага.
Обаче...
Моите мечти останаха пъстри, весели...понякога даже казвах, че нямам мечти, за да останат такива. Защото представете си всяка своя мечта сбъдната...някак скучно е, нали?
Писанието ми беше за отговорността, как така се намесиха мечтите за обич, ласка...доверие, спокойствие, усмивка...объркани вероятно от това, което искам да дам на моето малко момиченце и моето порастнало вече девойче...
Чувствам се отговорна за всяка сълза, която проронват от неуспеха, за всяка лоша дума, която устните им казват(толкова ми се иска това да не идва от сърчицето им). Искам да върна онази доверчива усмивка, която казва "Обичам те, мамо", знаейки че мама е тази, която обича завинаги....разочарована, наранена, обидена...обича.
Не губи надежда! Децата порастват и осъзнават някои неща. Затова се връщат с молба за прошка и желание за силна прегръдка :)
цитирай